За родителската забрана като автоматична реакция
Снимка: Guliver / iStock
Казвали ли сте на децата да не се крият в гардероба, да не пипат остри предмети, да не тичат на паркинга? Колко пъти е трябвало да го повторите, но след три минути те го правят отново? Защо се случва това?
Забраната - да кажем „Не!“ е най-честата грешка, която допускат родителите, обучавайки децата на безопасно поведение. Тя е автоматична реакция, когато поведението на малкото може да го застрашава.
От друга страна, самата забрана има кратко действие. Тя не посочва причината за опасността и как децата да се предпазят.
Затова ви предлагаме няколко начина, с които да го направите по-добре.
1. Създайте позитивна нагласа
Трябва да отделите детето от неговото поведение. Всички деца искат да са в безопасност. Те не искат да ви тревожат (макар понякога да изглежда, че го правят нарочно). Убедете вашето, че то е добро и това не се променя, когато ограничавате неговото поведение. Никога не му казвайте, че е лошо, когато нарушава правилата. Напротив, кажете му нежно, но твърдо: „Не ти разрешавам да правиш това, защото съм загрижен/а за теб и искам да си в безопасност.“
Ако децата свързват „аз съм добър“ и „аз съм лош“ с поведението си или способността да следват инструкции, те ще приемат, че са добри, само когато се държат добре или се държат според очакванията на някой друг. Затова, когато пораснат, ще им бъде трудно да се държат „лошо“, дори когато не са в безопасност. Ще се стараят да бъдат одобрени, да не разочароват нечии очаквания, няма да могат да отстояват себе си.
2. Обяснете вашето искане ясно
Кажете на детето какво може да прави както иска и какво не му е позволено. Когато трябва да направите нещо, което вие сте забранили, непременно обяснете защо това се налага – трябва всички правила и инструкции да са пределно ясни.
3. Обяснете разликата между правила и рутина
Тичането през улицата, играта с лекарствата и други подобни са правила. Те трябва да имат важно значение и да осигуряват безопасността на децата - винаги да изисквате децата да ги спазват.
Други изисквания, като часът за лягане, времето за гледане на телевизия и подобни можете да определяте както е необходимо. Те не са правила, а част от реда в семейството и се определят от ценностите и нуждите на всеки негов член.
4. Имайте предвид възрастта на детето
Броят на правилата, които може да запомни детето, е равен на годините, на които е то, умножени по 2,
тоест 3-годишното ще запомни 6 правила. Ако вие изисквате много повече, не се надявайте, че то ще помни винаги целият ваш списък. Когато децата са малки е нормално правилата за безопасност да им бъдат припомняни често.
5. Някои разграничения
Дали това, което определяте като правило, е действително важно за детската безопасност, или е забрана да прави нещо, само защото вие сте уморени и искате тишина и спокойствие? Децата искат да виждат, че мама и татко също имат свои интереси и граници.
6. Нека „Не-то“ е позитивно
Ако не ви се преговаря, ОК, това е ваше право - родителите също са хора. Но ако имате поне малко енергия, намерете начин вашето „Не“ да не бъде строго, а позитивно: „ Да, може да играеш на двора, но следобед“, или: „Недей сам, хайде да опитаме да го направим заедно.“
7. Не казвайте „Спри! Не!“
Когато използувате командата „Спри!Не!“, доста често ефектът е обратен и детето просто не иска да се подчини. Говорете му така, че да разбере смисъла на забраната: „Това е опасно и само възрастните може да го държат, защото е остро и може да те нарани“, или вместо „Не тичай през паркинга между колите“, кажете „Хвани ме за ръката сега, защото дечицата са малки и шофьорите може да не ги видят, като паркират.“
Важно: Не плашете децата, че ше им се случи нещо лошо, ако не спазват правилата за безопасност. Обяснете им по подходящ начин защо е опасно и нека почувстват, че сте загрижени за тях.
Еми Спасова
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари